Различни ли са българите от съседните “автохтонни” народи? За езика, самосъзнанието и гените

ByНикола Църцаров

апр. 22, 2023

Увод

Днешните българи живеят на централно място на Балканите. Смятани са от официалната историография за наследници предимно на народи, които са започнали да се приближават към Балканите през 6-и век, а са се заселили трайно през 7-ми век. Българите днес са заобиколени от народи, които според науката са наследници на старо балканско население – албанци, гърци, румънци. Тези народи са смятани и се смятат сами за „автохтонни“ – или по-точно казано: предците им са живели предимно на Балканите преди 6-и век и тъй нареченото Велико преселение на народите.

Генетическите данни, които са събрани в последните 2 десетилетия, показват, че българите, а и останалите европейски народи, са най-близки по произход до съседните си народи, независимо от факта, че понякога тези народи говорят съвсем различни езици. Компаниите за генетически изследвания говорят за „балканска ДНК“, която е почти еднаква за албанци, българи, гърци, румънци. Всеки, който се поинтересува да сравни генетическите данни на българите с тези на околните народи, ще види, че те са много близки.

Получава се парадокс, който трябва да си обясним: Как така днешните българи са смятани от официалната наука и някои „ревизионисти“ за наследници на славяни и прабългари, които са заселили Балканите през 6-7 век, а световната наука за палеогенетиката и комерсиалните сайтове за ДНК тестове това не го виждат?

Друг важен въпрос, на който искам да обърна внимание, е, че при генетическите данни можем да приемем или отхвърлим хипотеза, без да разчитаме на нечий академичен авторитет. Това не е така при лингвистиката и историографията. На базата на тези науки сме си създали досегашната представа за историята на нашите предци. Ако генетическите данни показват нещо друго, би трябвало да ги вземем на сериозно.

За езика, самосъзнанието и гените

Съществуват различни критерии, по които се разграничават народи. Херодот дава известно описание за това какво определя гръцката (елинска) етническа идентичност в неговото време, изброявайки:

  • обща кръв,
  • общ език,
  • общи светилища и жертвоприношения,
  • общи обичаи.1

ДНК като показател за произход

По ДНК не може да се определи какъв език са говорили носителите му, или какво самосъзнание са имали. Двама братя близнаци от източна Украйна може да имат напълно еднаква ДНК, да говорят един език и да са на две различни страни в една война. Двама американци могат да имат съвсем различна ДНК и по време на война да са на една страна. Подобно е било положението и в древен Рим.

Унгарците имат почти изцяло европейска ДНК, а езикът им е дошъл от Азия. Гагаузите имат почти изцяло европейска ДНК, езикът им също е дошъл от Азия. Българите също имаме почти изцяло европейска ДНК и дори езикът ни е европейски, но отделни представители на всеки народ биха могли да се интересуват от потеклото си и от друга гледна точка, особено ако са водени от желание да намерят нещо по-екзотично.

Езикът като определящ потекло

В старобългарския език думата “язык” има две значения – “език” и “народ”2. По този критерий българите са един славянски народ, както славянски народи са руснаците в Москва или чехите в Прага. Гагаузите са тюркски народ, какъвто по езиковия критерий са и уйгурите в Китай. Румънците са романски народ, какъвто са испаноезичните перуанци в Южна Америка. Макар да говорят езици от много различни езикови групи, балканските българи, гагаузи и румънци имат много генетични сходства и живеят едни до други в Добруджа и в Молдова.

Самосъзнанието като критерий за разграничаване на народи

По този показател някои гагаузи и българи са един народ, други не са. Някои власи и българи са един народ, други не са. По този критерий волжките татари могат да станат българи, македонските българи могат да станат македонци, можем да имаме дори странна ситуация, където един баща от Македония се самоопределя като българин, единият му син – като сърбин, а другият – като грък. По този критерий ромеите от Константинопол са били римляни.

Тази статия ще обсъди историята на българите, погледната през различните критерии, и ще я сравни с историята на съседните балкански народи, които извеждат произхода си от балканското население преди т.нар. Велико преселение на народите.

Ако за нас водещият критерий е езикът, трябва да ни интересува историята на славянските езици.

Българският език е от т. нар. славянска група. Възможно е славянски езици да са се говорели на Балканите или в Панония (прибл. областта на съвременна Унгария) преди 2000 г. Възможно е също от Балканите или Панония да се разпространили на север. Науката обаче като цяло отхвърля тези възможности.

В лингвистиката засега нямаме ясно установени критерии как да приемем или отхвърлим едно твърдение

  • Съществувало е населено място Berzobia в днешна Румъния през 2-3 век сл. Хр., изписвано още като Berzobis, Bersoviа, Bersobia. Станало е известно след като римляните превзели Дакия. То е било близо до река Бързава. Дали името му е било славянско? 
  • Съществувало е друго населено място Tsierna в днешна Румъния през 2-ри век сл. Хр., изписвано още като Dierna, Tierna, Zerna. То е било близо до река Черна. Римляните са ни оставили писмени паметници за него, след като превзели Дакия. 3 Дали името му е било славянско?

Според общоприетото мнение, няма как Bersovia и Tsierna да са славянски имена, понеже никой източник от онова време не използва термините „славяни“, „словени“ или „склавини“.

Друг пример е етнонимът Oseriates. Това е било племе, живеещо в областта Панония или днешна Сърбия през 1-ви век сл. Хр.4 Името им е озадачаващо подобно на племето Εζερίτες (Езеритес), споменато от Константин Багренородни5. Името на езеритите се извежда от славянски език (езерци), понеже са смятани за славянско племе, заселило се през 6-и век в Пелопонес. Името на осериатите обаче не се смята за славянско по единствената причина, че е засвидетелствано през 1-ви век сл. Хр.

Смесват се два критерия – единият е език, а другият е самосъзнание. Ако през 1-и век сл. Хр. никой не е имал славянско самосъзнание, значи ли това, че такива езици не са съществували? Естествено, че не. От най-старите източници за склавините знаем, че са съществували други народи, които са имали сродни езици – най-малкото венети и анти.

Нямаме данни за албански и влашки езици нито в античността, нито през Средновековието, но приемаме, че езиците им са съществували.

Ромеите са имали римско самосъзнание. След покръстването си гръкоезичните ромеи пишат с презрение за елинското самосъзнание и го отъждествяват с езичество. Елинското самосъзнание се появява дълго след падането на Константинопол. Според историографията обаче гръцки език се е говорел дори когато не е имало елинско самосъзнание. Това, което се отхвърля у славянските езици, се разрешава за гръцкия език.

Да обобщим какво приема науката:

  • Албански език се е говорел от хора без албанско самосъзнание.
  • Гръцки език се е говорел от хора без елинско самосъзнание.
  • Влашки или румънски език се е говорел от хора без влашко или румънско самосъзнание.
  • Славянски езици не е възможно да са се говорели от хора без славянско самосъзнание.

Понеже историографията отхвърля съществуване на славянски езици без славянско самосъзнание, се саботират проучвания, които биха стигнали до извода, че българите са точно толкова местен народ на Балканите, колкото албанците, гърците и румънците.

Ако за нас ключовият критерий е самосъзнанието, трябва да ни интересува историята за самосъзнанието на българите.

Името „българи“ се споменава за пръв път на Балканите, много преди това на албанците и власите. Много често обаче един автор нарича едни хора българи, а друг ги нарича нещо друго, например ромеи или скити. 

В историографията засега нямаме ясно установени критерии как да приемем или отхвърлим едно твърдение.

Дали илирийската войска от 505 г., ръководена от Сабиниан, биеща се на страната на източната римска империя, е била съставена от българи? Според Енодий и Касиодор това са били българи, а според Комес Марцелин и Йорданес това са били ромеи, или просто „илирийската войска“.6 Според различни съвременни български историци войниците на Сабиниан от 505 г. са долетели от Кавказ или Алтай за кратко време, за да се върнат след това обратно, а около век и половина по-късно да основат Стара Велика България.

Когато българите биват наричани скити, могат ли да имат балкански произход? Когато по-късно власите биват наричани скити, могат ли да имат балкански произход? Според различни български историци българите са наричани скити, следователно не са от балкански произход, а власите са наричани скити, което не пречи те да са от балкански произход. Откога двойните стандарти са сериозен научен метод?

През 6-7 век не е съществувало нито албанско, нито гръцко, нито румънско самосъзнание. Съществувало е българско такова. На Балканите. Игнорирането на факти или подбирането на факти, сякаш са череши, също са популярни „научни“ методи, възприети при описването на българската история.

Да обобщим какво приема официалната наука:

  • Албанците са наследници на древно балканско население, което не е имало албанско самосъзнание до късното средновековиe. 
  • Гърците са наследници на древните гърци, които обаче не са имали елинско самосъзнание дълги векове и дори са се дистанцирали от него.
  • Румънците и власите са наследници на древно балканско население, което не е имало румънско или влашко самосъзнание до Средновековието.
  • Българите обаче не е възможно да са наследници на старо балканско население, ако то не е имало българско самосъзнание. Това също е прието от официалната историография и някои „ревизионисти“ за специален научен метод, ексклузивен по темата за българското потекло.

Официалната историография отхвърля балкански произход на българите, дори когато имаме редица данни за българско самосъзнание на Балканите преди т.нар. Стара Велика България. Отново чрез двойни стандарти се отхвърлят проучвания, които биха доказали, че българите са точно толкова потомци на местното балканско население, колкото гърците, албанците и румънците.

Какво показват публикуваните досега ДНК анализи на българи и други народи?

Комерсиалните западни сайтове за анализ на ДНК, както и западните учени, публикуващи в най-престижните журнали, са на едно мнение, че съвременните балкански народи са много близки генетически. Всички ДНК данни досега показват, че българите са наследници най-вече на древното балканско население. Трябва да се отбележи, че можем да анализираме прилики и разлики между съвременни индивиди и популации, или между древни индивиди и популации. 

Когато сравним българите със съвременни популации, най-важните изводи са, че:

  • Ако разглеждаме славянските народи, ДНК на българите е подобнa на тази на сърбите и на хърватите, но е различнa от тази на западните и източните славяни. Западните и източните славяни пък са различни едни от други генетически. Все още никой не е намерил „славянскa“ ДНК. Не вярвам и някой някога да открие такaва. 
  • Днешните българи са най-близо генетически до съседите си. Интересното е, че албанците, гърците и румънците са смятани за наследници на древното балканско население и публикациите по темата потвърждават това. Българите попадат между тях генетически. Следователно, няма как българите да не са наследници на древното балканско население – извод, до който стигаме сами по пътя на логиката, но този факт се подчертава изрично и от самите водещи учени, които ще цитираме по-надолу.

Когато разгледаме древни балкански индивиди и популации, най-важните изводи са, че:

  • Както „славянскa“, така и „прабългарскa“ ДНК още не е открита.
  • В праисторията и във вековете преди Христа населението на Балканите е било разнообразно. Някои индивиди са били от типове, подобни на днешни централни и северни европейци, други са били подобни на днешни южни европейци и северни африканци.
  • Съвременните българи носят гени най-вече от индивиди, открити на Балканите в миналото. Почти не се намират у съвременните българи гени от индивиди, открити в Азия или Кавказ, или дори в днешна източна Украйна. Има съвпадения с предполагаеми скити от Молдова и от западна и централна Украйна.

Западните учени, които публикуват на тема ДНК на различни народи, между другото публикуват и становищата си за ДНК на българи. Тук можем да разгледаме най-интересните публикации по темата.

Анализ на произход по майчина линия. Митохондриална ДНК.

Произходите по права майчина и права бащина линия ни дават ограничена информация, само за един от всички наши предци, живели преди хиляди години.

Приема се, че митохондриалната ДНК се предава само от майка на дете. Ако се намерят общи мутации между индивиди, може да се приеме, че са роднини по майчина линия. 

Ползвам резултати от книгата на Драга Тончева „Геномът на българите“, 2020 г., стр. 647:

У българите по права майчина линия не се вижда нищо неевропейско. Попадат между гърците и румънците. Данни за албанци липсват. Нищо не подсказва, че българите не са наследници на древното балканско население.

Анализ на произход по бащина линия. Y-хромозома.

Приема се, че Y-хромозомата се предава само от баща на син. Ако се намерят общи мутации между индивиди, може да се приеме, че са роднини по бащина линия.

Отново само ползвам резултати от книгата на Драга Тончева „Геномът на българите“, 2020 г., стр. 87:

И стр. 89:

У българите по права бащина линия не се вижда нищо неевропейско. Попадат между албанците, гърците и румънците. Все потомци на античните народи на Балканите.

Анализ на главните компоненти на автозомна ДНК (Principal Component Analysis, PCA)

Автозомната ДНК ни дава информация за почти всички наши предци, оставили ДНК в нас. Тя се предава по равно от майка и баща на тяхното дете. За разлика от митохондриалната ДНК и Y-хромозомите, тя ни дава много по-добра представа за произходи и смесвания на народи и е основен предмет за анализ в палеогенетиката. Съществуват различни методи за анализ на автозомна ДНК, тук започвам с PCA.

Това е визуализация от най-мащабното изследване на ДНК на съвременни европейци, публикувано през 2022 г.

Edmund Gilbert et al, Revealing the recent demographic history of Europe via haplotype sharing in the UK Biobank, Proceedings of the National Academy of Sciences (2022). DOI: 10.1073/pnas.2119281119
Фигура 1.C. Първите два главни компонента, изчислени от PLINK, на 5500 европейци. Индивидуалните генотипове са показани с алфа-2 кодовете по международния стандарт ISO 3166, и са оцветени според географския регион. Медианата на главните компоненти за всяка страна е показана като етикет.

Българите са най-близо до македонците. След това – до албанци, гърци, румънци. В историографията обаче последните се смятат за наследници на древното балканско население, а българите – не. Ако се допитаме до точните и проверими резултати на генетиката, всички европейски народи са близки до съседите си. Ако се допитаме обаче до господстващите исторически възгледи, особено в българската историография, се оказва, че генетичната близост на албанците и гърците с българите може да се обясни само със славяно-прабългарския произход и на небългарите. А албанските и гръцките историци дали ще се съгласят с едно такова твърдение на български историци?

Ако погледнем древни останки, можем да намерим такива, които анализ на главните компоненти (PCA) поставя до съвременните българи, и учените са написали това в статиите си. Един такъв пример имаме от 2021 г., когато са публикувани останки от днешна Сърбия, регион Банат. В допълнителните материали към статията авторите са направили анализ на главните компоненти, където някои древни банатски индивиди се оказват най-близки до съвременните българи в частност и до балканци по-общо.

Žegarac, A., Winkelbach, L., Blöcher, J. et al. Ancient genomes provide insights into family structure and the heredity of social status in the early Bronze Age of southeastern Europe. Sci Rep 11, 10072 (2021). https://doi.org/10.1038/s41598-021-89090-x
Фигура S3. Коментар от статията, преведен на български:
PCA прожектиране на индивидите от Мокрин, Сърбия отпреди 4000 г. върху съвременни населения от северна, източна и южна Европа. Наблюдаваме вариация между индивидите от Мокрин на ниво на първите два главни компонента. Това може да е изненада, като се има предвид степента на роднинските връзки между тях, но относителното разпръскване вероятно е в резултат на редуцирането на размерността и прожекцията, тъй като изведените роднински връзки са правилно отразени, например в статистиката f3 в Допълнителна Фигура S6. Всички проби ясно се вписват в съвременната европейска генетична вариация, специално на съвременните централно-източни (в средата на България, Румъния, Унгария, Германия, Франция) и южни европейци (Италианци).

В друга статия от 2021 г. един индивид от днешна Хърватска, от 3-4 век, попада до днешните българи. Става дума за индивида, отбелязан с:

Freilich, S., Ringbauer, H., Los, D. et al. Reconstructing genetic histories and social organisation in Neolithic and Bronze Age Croatia. Sci Rep 11, 16729 (2021). https://doi.org/10.1038/s41598-021-94932-9
Фигура 3. PCA прожектиране на древни индивиди от статията и съвременни европейци.

Анализ със софтуера ADMIXTURE8

Останки на около 4000 г. от днешна гръцка Македония са публикувани през 2021 г. в статия, разглеждаща тяхната връзка със съвременните гърци.

Във Фигура S5 се вижда, че съвременните българи имат почти същите „генетически компоненти“ като съвременните албанци, румънци, гърци и два индивида отпреди около 4000 години, открити на територията на днешна Гърция, област Западна Македония, населено място Кожани или Козани. Последните два индивида са условно наречени Log02 и Log04.

Тук са графиките само на въпросните народи и индивиди:

Clemente F, Unterländer M, Dolgova O, Amorim CEG, Coroado-Santos F, Neuenschwander S et al. The genomic history of the Aegean palatial civilizations. Cell. 2021 May 13;184(10):2565-2586.e21. DOI: 10.1016/j.cell.2021.03.039
Част от Фигура S5. Коментар от статията, преведен на български:
Анализ ADMIXTURE използващ древни и съвременни населения с брой на компоненти, вариращ между K = 2-6
(А) За този анализ общият брой на изследваните лица е 969 (638 съвременни и 331 древни) и се използват 165 447 единични нуклеотидни полиморфизми (SNPs) (Dataset II, STAR методи). Всяка лента представлява едно лице, а лицата от едно и също население са групирани. За всички K > 2, червената лента представлява компонента, която най-много присъства в „европейските неолитни индивиди“, светло синьо представлява „подобна на неолитни ловци и събирачи от Иран/Кавказ“ и оранжево – „подобна на европейски ловци и събирачи“.

Авторите на статията пишат, че съвременните гърци могат да бъдат представени като 90-96% наследници на двата индивида Log04 и Log02 от преди 4000 г. Абсолютно същото важи и за съвременните българи, но това няма кой да го напише. От друга страна, съвременните кипърци и критяни са различни генетически от балканските гърци, което се вижда и на тази графика.

Анализ с датиране на смесвания. Методът DATES.

Когато един народ е резултат на смесване между два различни народа, това може да се види в ДНК данните. Също така можем да се опитаме да разберем кога е станало смесването. Съществуват няколко алгоритъма, създадени за тази цел. Най-новият се нарича DATES и авторите му специално са коментирали резултатите, които той дава за българите.9 Там интересното е, че ако вземем съвременни народи за възможни съставни части, от чието потенциално смесване могат да се получат съвременните българи, такова смесване или няма да намерим изобщо, или ако го намираме, моделите показват, че смесването се е случило много преди тъй нареченото Велико преселение на народите, още отпреди Христа. Когато се открива, че българите са резултат от някакво смесване в правремена (напр. между първите близкоизточни земеделци, колонизирали Балканите, и първите индо-европейски заселници по нашите земи), то подобни резултати се откриват и у съседните народи, тъй като и те са „автохтонни“.

Авторите коментират факта, че някои модели показват условно днешните българи като смесица между днешни поляци и днешни кипърци. Смесването се датира от DATES като станало преди 91.1 поколения, плюс минус 24.7 поколения. Това стандартно отклонение е прекалено голямо, за да се вземат резултатите като точни. Авторите ги отхвърлят специално за българите. Дори и да ги приемем, смесването трябва да е станало преди около 2642 години, плюс минус 716 години.10 С други думи, връщаме се във времената на Херодот или в праисторията.

Същите математически модели като DATES дават резултати за гърци, румънци, унгарци, които са подобни на българските. Тези резултати не се приемат от авторите като сигурно доказателство за исторически събития, а като индикации от математически модели, които трябва да се разучават и усъвършенстват.

В българската историография беше прието без възражения схващането, че съвременните българи са наследници на някакви „славяни“ и някакви „прабългари“, които до 9-и век не се смесвали, макар че живеели в една държава, понеже имали различни религии. След покръстването при княз Борис, тези мними „славяни“ и „прабългари“ се смесили. Тази представа не е основана на сведения от съвременници на събитията. Изворите от 9-11 век всъщност без изключение говорят за един народ на територията на България.11 За разлика от изворите от 12-и век, когато например в писмата на Калоян до папата той се титулува „господар на българите и власите“.12

Когато учените открият смесване на базата на тези модели, те го коментират. Имаме такъв пример у съвременните турци, както и у турци от Мала Азия от османски времена, при които се вижда смесване с известно количество източноазиатски гени.

Lazaridis et al. A genetic probe into the ancient and medieval history of Southern Europe and West Asia. Science. 2022 Aug 26;377(6609):940-951. doi: 10.1126/science.abq0755. Epub 2022 Aug 25. PMID: 36007020; PMCID: PMC10019558.
Фигури 4C и D. Коментар от статията, преведен на български:
(C) Хора от Çapalıbağ в Турция (датирани между 1300 и 1650 сл. Хр.) са резултат от смесица преди 12,2±1,4 поколения (342±39 години), използвайки византийски анатолци и централноазиатци (от 500-1500 г.сл. Хр.) като източници. (D) Съвременни турци са резултат от смесица преди 30,6±1,9 поколения (857±53 години), използвайки същите източници, както в (C).

Такова смесване, каквото се описва за турците, у съвременните и у средновековните българи все още не е открито.

В заключение можем да отбележим, че различните методи за анализ на ДНК данни показват много подобни резултати за българите и съседните народи, които се смятат и са смятани за потомци на античното население на Балканския полуостров и съседни области.

Личната ДНК и древните роднини. Анализ на общи ДНК сегменти. Identity by descent (IBD).13

Дотук цитирах и коментирах само публикувани резултати в световната научна литература. В тази част ще коментирам резултати, които всеки от нас би могъл да провери.

Съществуват комерсиални сайтове, на които можем да качим суровите данни на своята ДНК и да видим с кои древни индивиди имаме общи сегменти. Дългите общи сегменти са индикация, че с даден индивид сме далечни роднини.

Хубавото на това решение е, че всеки може сам да види за себе си къде са живели негови древни прадеди и прабаби в миналото. Няма нужда да чака информацията да му бъде дадена от някакъв „авторитет“. 
Аз и много други българи носим гените на двата индивида от днешна гръцка Македония от преди 4000 г., които споменах по-горе. Тези резултати се виждат както на сайта mytrueancestry.com, така и от изчисления, които можем да правим лично според приетите от науката методи.

Оцветени в синьо са части от хромозоми, в които аз и този индивид имаме съвпадения. Колкото по-дълги са общите сегменти, толкова по-близки роднини сме.

По-горе споменах и останки от областта Банат в днешна Сърбия. С някои от тях също съм роднина.

Това е карта на всички древни индивиди до 5-и век, с които имам общи сегменти:

Прекалено много място ще заеме описание на всеки един мой роднина от древността. Мога да обобщя, че засега не са открити индивиди от Азия, Кавказ и дори източна Украйна, сочени за “прародина на прабългарите”, с които да имам дълги общи сегменти. Същото важи и за цяла източна Европа, сочена за “прародина на славяните”, с изключение на два индивида от 4-5 век от днешна централна Украйна. Тези два индивида генетически са най-близо до днешни европейци от западна и северна Европа, не до днешните украинци.

Виждал съм такива резултати за десетки други българи, те са подобни. Т.е. аз не съм някакво изключение.

Редно е да се направят някои уточнения:

  • Засега този тип резултати не се публикуват в такъв вид в реномирани научни журнали. В сегашния си вид те зависят от това, доколко добре са направени анализите на въпросния уебсайт. На мен ми харесват, понеже всеки може да види за себе си индивидуално как стоят нещата. Една научна статия не може да обърне внимание на всеки индивид.
  • Тези резултати с времето ще се променят. Зависят от това колко древни останки са публикувани. Например, от периода на Великото преселение на народите имаме над 100 останки от Унгария и почти нищо от Албания, България, Гърция, Румъния. Затова към момента не се виждат добре промените от този период в тези държави. Същия проблем обаче имаме и с научните статии, които пишат по темата – те също работят само с наличните публикувани останки.

С времето се надявам да се събере ДНК от повече древни индивиди, този тип анализи да станат нещо общоприето в науката и да си изградим все по-ясна картина за миналото. При достатъчно налични данни, бихме могли да видим доколко съвременните българи са наследници на българите от Второто българско царство, доколко те са наследници на българите от Първото българско царство, чии наследници са били те и т.н.

Как палеогенетиката се интерпретира към момента

Понеже палеогенетиката е съвсем нова наука, няма много хора, на които това да им е професия. В началото смятах, че тази нова наука, основаваща се на математика, ще бъде безпристрастна. Оказва се обаче, че при всяка наука не е толкова важно какво показват данните, а как се интерпретират. 

Да обобщим какво е положението в палеогенетиката към момента:

  • Албанците смятат, че генетически са наследници на население, живяло на територията, където е днес Албания, въпреки че народностното им име се споменава за пръв път чак през 10-11 век, а езикът им е засвидетелстван за пръв път дори още по-късно – през 16-и век. 
  • Гърците смятат, че произходът им е местен, и същевременно са наследници на населението на космополитна империя, където гръцки език се е говорил от всякакви етноси, а самосъзнанието е било римско.
  • Румънците смятат, че генетически са наследници на население, живяло на територията, където е днес Румъния, и в други балкански държави, въпреки че народностното им име се споменава за пръв път през 10-11 век, а езикът им е засвидетелстван за пръв път през 16-и век. 
  • За българите, чието народностно име се споменава на Балканите от 5-6 век, а естеството на езика им е засвидетелствано от 9-и век, в последните години не сме особено изненадани да открием, че имаме балканска ДНК, както съседните народи. Но някои българи, които също се интересуват от палеогенетика, носят от 9 кладенеца вода, за да намерят „прародина на прабългарите“ на всевъзможни места, стига да не са Балканите. 

Виждам съвсем реална възможност при палеогенетиката в България да се възприемат твърдения, противоречащи на всякаква логика, ако не се парират чрез сравнения с мненията на по-обективни световни учени. Такова нещо е станало по въпроса за езиковия произход и за историята на самосъзнанието на българите.

Ако самосъзнанието ни е на пришълци, реално сме пришълци, няма значение какво показва  палеогенетиката. 

Коментаторите, които отричат местния произход на българите, си имат “опорни точки” и по генетическите въпроси. Ако тези опорни точки бъдат прилагани последователно, ще се получи ситуация подобна на историята на македонския народ. Световната научна общественост знае за една история, а в Македония се знае друга история или други истории. Аналогично, световната научна общественост ще знае една история на българския народ от гледна точка на палеогенетиката, а в България ще се знае друга история или истории.

Колко доказателства имаме за съществуване на македонско самосъзнание и език през Средновековието? Нула. Това не пречи на македонци да говорят, че съвременните македонци са наследници на средновековни македонци, които са говорили македонски език, и че това показват историческите данни.

Колко генома на средновековни “славяни” и “прабългари” от България имаме? Нула. Това не пречи български държавни служители, чиито заплати се плащат от българските данъкоплатци, да говорят, че съвременните българи са наследници на “славяни” и “прабългари”, че нямаме почти нищо общо със старото балканско население, и че това уж го показвали ДНК данните.14

Заключение

Всеки би могъл сам да анализира ДНК данните, с помощта на достъпните към момента инструменти за анализ. Но не всеки ще го направи. Широката общественост ще разчита на посредници – медии – които да им смелят и сервират информацията във вид, готов за бърза консумация. Надявам се тази статия да мотивира читателите да не приемат за чиста монета всички интерпретации на палеогенетически данни, които се публикуват в български средства за масово осведомяване. Аз се позовавам само на данни, които могат да бъдат проверени. Готов съм да помогна на желаещите да проверят сами къде са живели предците им в миналото.

  1. Herodotus, The Histories, 8.144.2 http://data.perseus.org/citations/urn:cts:greekLit:tlg0016.tlg001.perseus-eng1:8.144.2
  2. Измаил Срезневский, Матеріалы для Словаря древне-русскаго языка по письменнымъ памятникамъ, том 3 (1903), стр. 1646-1647 https://dlib.rsl.ru/viewer/pdf?docId=01004012016&page=834
  3. И двете населени места, до реките Бързава и Черна, са цитирани в Pavel Jozef Šafárik, Slovanské starožitnosti (1837), стр. 53 https://archive.org/details/slowanskstaroit01afgoog
  4. Плиний Стари, Естествена история, книга 3, глава 28. https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.02.0137:book=3:chapter=28&highlight=oseriates
  5. Гръцки извори за българската история, том 5, стр. 217.
  6. Сведенията за илирийската войска от 505 г., ръководена от Сабиниан, са от:

    Магнус Феликс Енодий, Латински Извори за Българската История, том I, стр. 299 и сл.;

    Касиодор Сенатор, Латински Извори за Българската История, том I, стр. 306;

    Комес Марцелин, Латински Извори за Българската История, том I, стр. 313;

    Йорданес, Латински Извори за Българската История, том I, стр. 367;

    За авторите от западната римска империя – Енодий и Касиодор – илирийската войска е била съставена от българи, биещи се на страната на източната римска империя. Никой от тези автори не говори, че Сабиниан е вербувал наскоро или когато и да било войниците си от етноси и области извън империята. За разлика от по-късни пълководци като Велизарий, за когото вече има много сведения за разнообразния етнически състав на армията му. Енодий, който е хронологически първият автор, писал за събитията, указва, че тези за пръв път споменати в историята „българи“ не са му непознати. За него “българи” е ново прозвище за хора, познати по целия свят.

  7. Анализът на главните компоненти (Principal Component Analysis, PCA) е често използван инструмент в генетиката за визуализиране на модели в големи количества генетични данни. Чрез намиране на първите два или три главни компонента на даден набор от данни можем да видим как различните популации са свързани помежду си въз основа на генетичното си сходство.
  8. Програмата ADMIXTURE е инструмент, който се използва за изследване на генетичното разнообразие на различни народи и популации. Като входни данни се използват генетични данни от съвременни и древни народи, за да се изградят модели на генетични примеси в тези популации. Програмата се опитва да идентифицира генетични компоненти във входните данни.
  9. Chintalapati M, Patterson N, Moorjani P. The spatiotemporal patterns of major human admixture events during the European Holocene. Elife. 2022 May 30;11:e77625. doi: 10.7554/eLife.77625. PMID: 35635751; PMCID: PMC9293011.
  10. В литературата обикновено се приема, че едно поколение е 29 години.
  11. Изворите по въпроса съм разгледал в своя статия – Никола Църцаров. Колко народа покръства Борис. 2005 г. http://avtohton.org/wp-content/uploads/2023/04/ni-boris.pdf
  12. Латински Извори за Българската История, том III, 1965. Стр. 309
  13. “Identity by descent“ (идентичност по произход) е понятие, което се използва в генетиката, за да опише генетичния материал, който се споделя между двама роднини. При изследването на „identity by descent“ в генетиката може да се определи колко е висока вероятността двама роднини да споделят определен генетичен материал.
  14. Съвсем актуален пример е публикация от списание Българска Наука от март 2023 – https://nauka.bg/kakvi-taini-polzi-da-razkrie-izsledvaneto-balgarskiya-genom/ Там дори се твърди, че съвременните исландци, испанци и пелопонесци имали общо с тракийските погребения, но не и българите. Което си е чиста лъжа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *