Излезе дългоочакваната статия A genetic history of the Balkans from Roman frontier to Slavic migrations. Сред съавторите са и някои от най-големите имена в палеогенетиката. Вече писах за резултатите от анализа на най-интересната за мен популация, 15 км западно от българо-сръбската граница, от 9-10 век. Оказа се, че тамошните „славянски племена“ изглежда са били с гени на съвременни българи.
Сега качих данните от всички нови индивиди на моите две карти, чрез които могат да се проследят миграции и демографски промени. Новите индивиди са 112. Първата карта показва 10 най-близки съвременни популации, от общо 343 възможни. Втората карта показва 10 най-близки по-стари проби. Картите могат да се филтрират по години.
Най-сетне някой посочва „новодошли източноевропейци“ на Балканите след 6-и век
Новата публикация посочи „новодошли източноевропейци“, открити след предполагаемото начало на „славянската миграция“. Това се случи за пръв път. Досега имахме индивиди с такива гени, но те бяха от периода ПРЕДИ 7-и век. Както знаем от Прокопий, който пише в средата на 6-и век, по негово време склавините все още са на север от Дунава и воюват с византийците. Също така „склавините“ от изворите не са равнозначни на тогавашни „славяноезични“, понеже според самия Прокопий народът анти не са склавини, но говорят един и същ език с тях. На всичкото отгоре Прокопий е записал множество топоними на юг от Дунава, които могат да се обяснят със славянски етимологии, но за него склавините живеят на север от Дунава.
Авторите на публикацията правилно не наричат публикуваните индивиди с ДНК като съвременни беларуси и украинци „славяни“. Наричат ги „източноевропейци“, което е приемливо. По-надолу ще разгледаме тези „източноевропейци“ на Балканите и ще видим, че такива е имало и преди предполагаемата „миграция на славяните към Балканите“.
Албанците, гърците и румънците също се оказаха смесени с „източноевропейци“, българите са по средата
Както аз твърдя от началото на блога си, съвременните българи попадат генетически между съвременните албанци, гърци и румънци по всички показатели. Новата публикация потвърди това за пореден път. Дори авторите са включили PCA графики със съвременните балкански народи и резултатите им са абсолютно същите като моите.
„Източноевропейци“ на Балканите е имало и преди предполагаемата „миграция на славяните към Балканите“
В самата нова публикация авторите пишат:
Ние представяме доказателства, че източноевропейска ДНК спорадично се е намирала на Балканите дълго преди славянските миграции от късната античност.
We present evidence that Eastern European ancestry was sporadically present in the Balkans long before the Slavic migrations of late antiquity.
Това може да се види и на моята карта, когато филтрираме проби, близки до съвременни украинци, в периода (примерно) от 600 г. пр. Хр. до 600 г. сл. Хр.:
Ако кликнем директно на някоя от пробите, ще видим резултати като:
ID: I32305
Date (approximate): 100
Locality: Viminacium, Više Grobalja necropolis
Country: Serbia
Closest modern populations
‘Cossack_Ukrainian’, ‘Russian_Kursk’, ‘Russian_Tver’, ‘Belarusian’, ‘Russian_Pskov’, ‘Russian_Voronez’, ‘Russian_Ryazan’, ‘Ukrainian_Rivne’, ‘Russian_Kaluga’, ‘Russian_Orel’
Тази проба е от 1-2 век след Христа. Viminacium е бил важен римски град. Сърбите са получили доста проби от него, някои имат гени като съвременни украинци и беларуси. Интересен факт е, че когато ромеят Приск посещава Атила, той среща там човек, когото мисли за „скит“. Оказва се, че човекът е от Виминациум и говори гръцки, но предпочита живота при хуните. Приск е изненадан, понеже „поданиците на хуните, отвлечени от различни земи, говорят, освен собствените си варварски езици, още хунски или готски, а тези, които търгуват със западните римляни – латински, но никой не говори лесно гръцки“. Външният вид на хората явно не е бил фактор за различаване на ромей от скит.
Хора с ДНК, подобна на съвременни българи, е имало на Балканите и преди 7-и век. Сега са публикувани още много такива.
Някои от индивидите, подобни на съвременни българи, са също от Виминациум.
ID: I15521
Date (approximate): 194
Locality: Viminacium, Više Grobalja necropolis
Country: Serbia
Closest modern populations
[‘Italian_Northeast’, ‘Albanian’, ‘Romanian’, ‘Bulgarian’, ‘Macedonian’, ‘Swiss_Italian’, ‘Greek_Macedonia’, ‘Italian_Lombardy’, ‘Gagauz‘, ‘Montenegrin’]
В новата статия има много подобни нови индивиди от Хърватска и Сърбия, в периода преди 7-и век.
Новата публикация не се опитва да установи приблизително преди колко поколения е станало смесването
На базата на данните за Хърватска и Сърбия, не можем да твърдим, че из целите Балкани и по гръцките острови смесването между старо балканско население и „източноевропейци“ е станало по едно и също време. Интересно ще е да се види какво е било положението по различно време в различните райони. Авторите това не са го направили, или не са публикували резултатите. Според това, което аз виждам, „смесването“ въобще не е било скорошно.
Фактът, че автори като Дейвид Райк и Йосиф Лазаридис не са изчислили приблизителна дата на смесването, е много странен. Същите тези автори, когато изследват историята на индийците, полагат много усилия и разработват нови математически методи. Трудът им дава много интересни резултати – оказва се, че индийците са плод на смесване на по-старо местно население и новодошлите западни евразийци, което е започнало около 2000 г. пр. Хр. Смесванията са били в различни пропорции в различните части на Индия – на север повече западни евразийци, на юг повече по-старо местно население.
Нищо такова не е направено в случая за смесването на по-старо балканско население с новодошли „източноевропейци“. Същият Лазаридис участва в изследването на индийците и в разработването на модела DATES за датиране на смесването. Аз предполагам, че в случая с Балканите, авторите не са получили очакваните резултати (за смесване след 6-и век), затова и не са ги публикували.
Новата публикация въобще не ползва средновековните проби от Унгария
Това за мен е може би най-големият проблем. Авторите посочват индивиди от Австрия, Чехия и Западна Словакия, и казват, че така ще да са изглеждали ранните славяни. Този избор е леко странен, понеже Австрия, Чехия и Западна Словакия не са в Източна, а са в Централна Европа.
Авторите посочват „източноевропейци“ от Хърватска и Сърбия. Но за да стигнат дотам подобни индивиди, те е трябвало да минат през Унгария. От Унгария имаме най-много средновковни проби до момента, и само една е с ДНК, подобна на поляци и украинци, в периода 100 г. пр. Хр. до 900 г. сл. Хр.
Тази проба е на жена, която е имала дете с човек, който е имал гени, подобни на съвременни германци. Т.е. „славянката“ изглежда като едно голямо изключение в Унгария. Дори не е успяла да си намери „славянин“ за мъж. Следователно остава отворен въпросът дали източноевропейците са прелетели над Унгария при миграцията си от земите на днешна Словакия на юг?
Имаме исторически извори за миграции от днешна Унгария към Балканите, както и от Балканите на север.
Един от тях е Чудесата на св. Димитър Солунски, извор от 7-и век, който пише за смесване с участие на ромейско население в земята на аварите, въстание срещу аварите и преселение на народ на юг под ръководството на българите Кубер и Мавър.
Друг извор е киевско-руският Повесть Временних Лет, който пише, че славяните живеели в земите, които през 11-и век са Унгария и България, още преди римляните.
Чешката Далимилова хроника от 14-и век пък твърди, че прадедите на чехите дошли от юг, от земята на хърватите.
Новата публикация е фокусирана върху историята на сърбите, и от тази гледна точка за мен е абсолютно необяснимо игнорирането на пробите от Унгария, която е съседна държава, при това публикувала най-много средновековна ДНК.
Проби от Румъния нямаме
От Румъния нямаме абсолютно нищо от периода 1900 г. пр. Хр. до 1000 г. сл. Хр. Нямаме представа за ДНК профила на „същински“ даки и гети. Според един от най-ранните източници за склавините, Теофилакт Симоката от първата половина на 7-и век, склавините са били наричани по-рано гети. Когато получим исторически ДНК данни от Румъния, ще си подобрим много представата за миналото. Преди да правим изводи за „заселването на славяни на Балканите“, аз при всички случаи бих изчакал за данни от Румъния.
Авторите говорят за генетическо „изместване на север“ след около 500 г., но не споменават, че по римско време имаме „изместване на юг“
Тук съм показал три периода и броя на открити индивиди, които приличат на съвременни кипърци:
В периода от 500 г. пр. Хр. до 0 г. на Балканите почти не е имало индивиди, близки до съвременни кипърци. През следващите 500 години (под римска власт) те се увеличават драстично. През следващите 500 години (когато става предполагаемото заселване на славяни) те намаляват.
Авторите се съсредоточават върху разликата между втория (0 до 500) и третия (500 до 1000) период и казват: „Малоазийското и близкоизточното население драстично намалява, обяснението ще да е миграция от Централна и Източна Европа“.
Те обаче не споменават, че в периода от 500 г. пр. Хр. до 0 г. на Балканите почти не е имало насeление от южен, малоазийски тип. По римско време този тип индивиди са мигрирали към градските центрове в рамките на империята – и на Балканите, и на Апенините. След разпада на римската империя е възможно тези популации да са се изтеглили и да са били заменени от наследници на по-ранното население. Такова мнение е изразено в статия, подготвяна за публикация, под заглавие Stable population structure in Europe since the Iron Age, despite high mobility.
Аналогично, ако вземем ДНК от големи балкански градове от 1500 г. сл. Хр., можем да открием доста малоазийски, близкоизточни и други пришълци. Ако сравним с 2000 г. сл. Хр., положението ще е съвсем различно. Само че не можем да кажем, че ново население от Централна и Източна Европа е заселило Балканите в този период.
За „генетическото изместване на север“ имаме подходяща илюстрация от Менологията на Василий II, 10-11 век:
Но интересното е, че хората със сабите на тази илюстрация са „българи“, според автора. И по-точно „българи преди покръстването“, т.е. „прабългари“.
Множество извори ни казват, че хора от по-северен тип са живеели на Балканите далеч преди 7-и век. Ксенофан описва някои траки като „червендалести (за тялото) и златокоси“. Специално поетичният образ на тракийската жена в древногръцката литература често описва светли коси. Йероним Блажени, живял в първите християнски векове, описва гетите по същия начин.
От завещаните книги на римския император Юлиан, живял през 4-и век сл. Хр. и самоидентифициращ се като етнически мизиец (по бащина линия), също научаваме, че по-северни типове са живели сред по-тъмните типове на Балканите. Той описва скитите като подобни на германите, което било така под влияние на климата. Юлиан е имал учител, когото той самият нарича „скит“.
Дори и да приемем за доказано, че сме 50% славяни, какво следва от това?
Тук стигаме до основния проблем за мен – румънците изучават историята на даките и гетите, албанците на илирите, гърците на древните гърци. В България почти изцяло прескачаме историята на Балканите преди 7-и век. От гледна точка на биологическия произход това няма никаква логика, понеже както съм писал много пъти, българите попадат генетически между „автохтонните“ си съседи. Новата публикация твърди, че българите могат да бъдат моделирани като 50% „източноевропейци“, а румънците като 55% такива. Ако приемем, че българите сме 50% „славяни“, значи румънците са по-големи „славяни“. Означава ли това, че румънците ще извадят от учебниците си историята на земите си преди 7-и век и ще почнат да изучават историята на славяните и хипотетичните „прабългари“? А дали това ще направят гърците? Със сигурност не. Моето предложение е да изучваме историята на древните Балкани поне толкова, колкото съседните народи.
Мигновената реакция на българските медии си струва да се отбележи
В интервюта по повод публикацията, Дейвид Райк говори директно за „славяни“ и обяснява, че те са оставили гените си из целите Балкани, включително в народи като гръцкия. Съавторът Йосиф Лазаридис, който е грък, беше попитан в Туитър „Дали тази статия не откъсва голяма част от гърците от техните предци? 40% славяни въобще не е малко„. Въпросът явно има предвид населението на гръцка Македония, което според авторите е 40% „славянско“. Лазаридис отговори, че „Славяноезичните са не по-малко предци от гръцкоезичните. Гърците никога не са били репродуктивно изолирана популация, доколкото ни е известно.“
Според новата статия дори албанците и гърците от Пелопонес могат да бъдат моделирани като 30% „славяни“. Българските медии, начело с БНТ, обаче предадоха следната новина:
Българите, румънците и хърватите имат най-голям процент славянски гени на Балканите – около 50 – 60%, докато гърците са с най-малък процент наличие на славянски гени – от 4 до 20%, според научно изследване на ДНК от България, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Албания и Гърция.
Българска Национална Телевизия, 8.12.2023
Същото предаде и dnes.bg.
Виждаме как българските медии явно целенасочено лъжат за най-основните изводи от статията. Какво остава да очакваме тогава за по-сложните въпроси?
Новата публикация не откри абсолютно никакви кавказки гени на Балканите след Христа
Което не е никаква изненада за мен, защото съм писал по въпроса много пъти. Дейвид Райк и колеги много внимателно са проследили дали могат да открият наследственост от Централна и Северна Европа (от предполагаеми готи и лангобарди) и черноморско-каспийски степи (от предполагаеми сармати). Оказва се, че тази наследственост се намира на Балканите, но изчезва около 700 г. сл. Хр., по времето когато „Исперих княз“ дошъл „от тая страна на Дунава“ да „държи княжението“.
Сега става още по-забавно да следим противоречащите си версии на дуото самозвани български биоинформатици и генетици, което издаде и книга за „произхода на прабългарите“.
И още една новина – създадох ютюб канал, където смятам да качвам забавни кратки видеота.