Увод
Светослав Стамов гостува по български телевизии и представя на широката публика какво сме научили в последните години за произхода ни на базата на палеогенетиката. Обича да твърди, че съвременните българи почти нямат тракийско ДНК, твърди, че имат предимно прабългарско. Не бях сигурен какви методи е ползвал за да стигне до своите заключения. Оказа се, че през 2021 г. той е написал статия на английски в научен стил, която е качил на сървър за preprint публикации (непубликувани в издание, неминали през peer review – т.е. неразгледани от други автори, специалисти по темата). Правейки извода, че нямаме тракийско ДНК, той е забравил да подложи на същия анализ т.нар „прабългарско ДНК“, а ако го беше направил, трябваше да напише, че нямаме и такова. Като анализираме със същите методи наскоро публикувано тракийско ДНК, виждаме, че такова ДНК имаме в изобилие.
Най-накрая публикация с модерни методи за анализ на древно ДНК
Хубаво е, че в статията му се виждат данните и методите, които е използвал. Това е важно, защото през 2019 г. Светослав Стамов и Тодор Чобанов качват preprint статия на прабългарска тематика, където твърдят, че останки от северен Кавказ са на прабългари или техни роднини, а прабългарите са кавказки иранци – любима теза на Чобанов. За съжаление не са описали точно как са достигнали до изводите, съответно няма как да ги проверя.
За моя приятна изненада, статията на Стамов от 2021 е подкрепена с данни.
Други български автори, обсъждащи резултати от анализ на автозомно ДНК, отнасящо се до българската история, засега не съм чел. Затова статията на Стамов, макар и непубликувана, придобива особена важност.
Написах отговор на статията на Стамов от 2021 г. също на английски и в научен стил, засега съм я качил тук. Писах му на две места, надявам се, че ще получа отговор и ще обсъдим проблематиката. Ползвах същата база данни като него, но по-нова версия, и същия софтуер за работа с данните. Т.е. изводите не са повлияни от разлики в данните или в софтуера.
Тук пускам обобщение на моята статия на български език.
За Стамов един индивид = един народ
Стамов взима ДНК от един индивид и го отъждествява с всички тракийци, за които „бащата на историята“ Херодот пише „Траките след индийците са най-многобройните в света.“ Това е против всички правила на статистиката.
За представители на съвременните българи Стамов ползва точно два индивида, за представители на съвременните гърци точно един индивид от Атина, и т.н. Естествено през 2021 г. имахме много повече налично ДНК, аз ползвах същата база данни като Стамов и знам, че там има още 10 съвременни българи, има и гагаузи, много повече гърци, кипърци и т.н. Неговото разбиране за представителна извадка обаче е друго. За да покажа, че изводите му са грешни, аз ползвах абсолютно същите популации като него.
Резултати от f3 статистики (техническа част)
Тази част е технически по-сложна за обяснение, но ще се опитам да го направя.
Да речем, че ни интересува дали съвременните нигерийци от народа Йоруба са по-близо генетически до българи, или до афроамериканци, или до гамбийци. Можем да изчислим:
f3(пигмеи мбути; нигерийци; българи) = 0,0829
f3(пигмеи мбути; нигерийци; афроамериканци) = 0,0869
f3(пигмеи мбути; нигерийци; гамбийци) = 0,0882
Колкото по-високо е числото, толкова по-близо е втората популация до третата популация. В този пример, f3 на афроамериканците е по-високо от това на българите, което е индикация, че афроамериканците имат повече общи гени с нигерийците, отколкото българите с нигерийците. От друга страна, f3 на гамбийците е по-високо от това на афроамериканците, което е индикация, че гамбийците имат повече общи гени с нигерийците, отколкото афроамериканците с нигерийците. От историческите данни знаем, че този резултат е правилен. Афроамериканците имат известно количество европейско ДНК.
Методът зависи от презумпции, например първата популация (пигмеи) трябва да не са се смесвали с роднини на другите популации. Т.е. изборът на първа популация влияе много на резултатите.
Стамов е направил f3 статистики с участници: африканско племе на име динка от днешен Южен Судан, „трак“ от Джулюница (област Велико Търново), различни съвременни и древни популации. Идеята е, че ако всички днешни европейци са наследници на хора, които не са се смесвали с роднини на африканците динка отдавна, то f3 статистиката ще ни покаже до кой народ е най-близо генетически единственият „трак“.
Стамов е получил 0,0476 когато третата популация са били двамата българи, 0,0478 когато третата популация са били исландци (двама), 0,0485 когато третата „популация“ е бил един грък. На базата на този резултат, той вади генералното заключение:
The results suggest that ancient Thracians do not share more genetic drift with contemporary Bulgarians than with contemporary Icelanders, which we used as a referent population. On this ground, the results exclude substantial contribution to contemporary Bulgarians, coming from ancient Thracians. The results however suggest that ancient Thracians might have contributed more to of contemporary Greeks.
Превод – резултатите показват, че древните траки не споделят по-голяма обща генетична история със съвременните българи, отколкото със съвременните исландци, които използвахме като референтна популация. На тази основа резултатите изключват съществен принос за съвременните българи, идващ от древните траки. Резултатите обаче предполагат, че древните траки може да са допринесли повече за съвременните гърци.
Аз направих следния опит – пуснах f3 статистики с африканците динка и любимите на Стамов и Чобанов кавказци, наречени Russia_Alan.SG в базата данни, които са 5 индивида. Сравних ги с днешни народи. Направих същото и с публикуваните през 2022 два индивида от средновековна България, които се смятат за прабългари от Стамов. Тяхната популация се казва Bulgaria_Medieval.
Т.е. сравнявах:
f3(динка; Russia_Alan.SG; българи)
f3(динка; Russia_Alan.SG; грък)
f3(динка; Russia_Alan.SG; исландци)
f3(динка; Bulgaria_Medieval; българи)
f3(динка; Bulgaria_Medieval; грък)
f3(динка; Bulgaria_Medieval; исландци)
Добавих и съвременни якути и поляци като база за сравнение.
Резултатът беше, че и кавказките, и българските средновековни останки излизат с по-висока стойност за f3, когато ги поставим редом до исландци или грък, отколкото когато ги поставим редом до българи. Това пък означава, че ако ползваме логиката на Светослав Стамов, днешните българи нямат много генетическо наследство от прабългари. Резултатите обаче предполагат, че прабългарите може да са допринесли повече за съвременните гърци. Това твърдение е точно толкова нелогично, колкото и твърдението на Стамов за липса на генетическо наследство от траки.
Резултатите от f3 статистиките в случая като цяло са странни. Те зависят от т.нар. outgroup популация. Африканците от Южен Судан може да имат някакъв процент роднинство с нас. Те са съседни на Египет, египтяните още от древността имат известно количество ДНК, идващо южно от Сахара. Връзки между Египет и Тракия е имало, били сме една държава в различни епохи. Ако ползваме функцията qpadm, която Стамов също ползва в статията си, и моделираме днешните българи като смесица между исландци и динка, можем да изкараме, че българите имат примерно 2% африканско ДНК. Това обаче не са абсолютни числa, зависят от много презумпции. При всички случаи, можем да ползваме друг метод – f2 статистика – който дава директно сравнение за сродство между популации, без да зависи от презумпции. Там няма outgroup популации, сравняват се две популации директно. Анализи с f2 статистика съм направил в моя отговор на статията на Стамов и те говорят изцяло в полза на наличието на тракийско ДНК у днешните българи.
Стамов забелязва, че останките от желязната епоха са много различни от тези от предходните епохи, но това не променя заключенията му
В статията Стамов прави още едно много интересно наблюдение:
they [IA Thracian samples] however did not show continuity with the preceding Copper and Bronze age samples from Bulgaria, which is puzzling.
Превод – тракийските останки от желязната епоха не показват континюитет с останките от медната и бронзовата епоха, което е озадачаващо.
Моят коментар е, че е напълно естествено да имаме озадачаващи резултати, когато взимаме един индивид и го приемаме за представителна извадка на най-големия европейски народ от тази епоха. През 2022 г. са публикувани още останки от този период от България, там вече се вижда континюитет.
Тракийските останки, публикувани през 2022, са най-близо до съвременните българи
За това вече писах тук. Ако Стамов е честен и ползва своята логика от своята статия, следва да признае, че днешните българи имат значително количество тракийско ДНК, повече от обявеното от него за „прабългарско“.