Автохтонен срещу неавтохтонен произход
Първо е важно да дефинираме въпроса. Доколко сме „автохтонни“ за мен означава доколко сме наследници на народи, които са живеели на Балканите през 5-и век сл. Хр. и по-рано. Според авторите на учебници за история на българите, отговорът е, че дори и да сме наследници на такива народи, става дума за нещо пренебрежително, незаслужаващо да му се обърне внимание.
ДНК данните на съвременни народи
Съвременните българи генетически попадат между албанци, гърци и румънци, по всички показатели. За тези народи се смята, че предците им предимно са живеели на Балканите през 5-и век сл. Хр. и по-рано. Ако съвременните българи бяха наследници на хора, дошли на Балканите през 7-и век, нямаше как генетически да се окажем по средата на автохтонните ни съседи.
Същите резултати се виждат при всяко друго изследване на автозомно ДНК. По-долу добавям графики от най-мащабното изследване на ДНК на съвременни европейци.
Какво трябва да стане, за да бъде отхвърлена автохтонната теза
Нека си представим някой „експерт“, който иска да докаже, че съвременните българи са предимно наследници на „прабългари“ от Стара Велика България, която географски е лежала примерно около Кавказ, Памир, Хиндукуш, Алтай и/или Хималаите. „Експертът“ трябва да покаже кои са тези „прабългарски“ гени. Въпросните гени трябва да са дошли от далечно място – да са открити там и да не са открити на Балканите от по-ранен период. Съвременните българи трябва да са по-близо генетически до тези останки, отколкото до древни останки от Балканите. Ако „експертът“ посочи някакви гени, 100% ще се окаже, че албанци, гърци или румънци имат повече от тях, или точно толкова, колкото и българите. Тогава вече въпросният „експерт“ трябва да обясни защо наследниците на стари балканци имат повече „прабългарски“ гени от българите. Това никой няма да може да го направи. Затова и няма как да се открият генетически доказателства, че българите са по-малко автохтонни от албанците, гърците или румънците.
През 2019 средновековни индивиди от Кавказ са обявени за нещо като прабългари. Тези индивиди са по-близо до съвременните критяни, отколкото до съвременните българи.
Ако на Балканите се открие древно ДНК, което е различно от това на съвременните българи, то ще е различно и от ДНК-то на другите автохтонни народи.
Между 2018 и 2022 г. единственото публикувано ДНК от територията на съвременна България от желязната епоха е това с наименование Bulgaria_IA, от село Джулюница до Велико Търново. Ползвайки един индивид като представителна извадка за най-многобройния европейски народ от епохата, се прокарват твърдения, че съвременните българи нямат общо с древните траки. Ако приемем тези твърдения за истина, кой съвременен народ тогава има общо с древните траки? Това не са нито албанците, нито гърците, нито румънците.
Ако на Балканите се открие ДНК, което някой обяви за „прабългарско“, то ще се намери и в ДНК-то на другите автохтонни народи.
Както вече писах в блога, през януари 2023 един индивид беше обявен за типичен прабългарин. Той е живял през 9-и или 10-и век, открит до село Самоводене, до Велико Търново. Този индивид е толкова отдалечен от съвременните българи, колкото е и от съвременните албанци, гърци и румънци.
През февруари 2023 вече въпросният индивид не беше типичен прабългарин, но няма да ме изненада в бъдеще някое подобно ново абсурдно твърдение.
Някой може да заяви, че и албанците, и гърците, и румънците са наследници предимно на прабългари
Нека го напише в научна публикация, за предпочитане на английски език, за да може целият свят да му се смее.
Също така може да каже кога прабългарите са дошли на Балканите и откъде. След това да видим по-старото ДНК какво е било на Балканите и в „прародината на прабългарите“.
Навсякъде по-горе, където пише „прабългари“, може да се замени със „славяни“
Някой „експерт“ може да каже, че не сме наследници на „прабългари“, но пък сме наследници на „славяни“. Всичко, написано по-горе, важи.
„Експертът“ трябва да покаже кои са тези „славянски“ гени. Въпросните гени трябва да са дошли от далечно място – да са открити там и да не са открити на Балканите от по-ранен период. Съвременните българи трябва да са по-близо генетически до тези останки, отколкото до древни останки от Балканите. Ако „експертът“ посочи някакви гени, 100% ще се окаже, че албанци, гърци или румънци имат повече от тях, или точно толкова, колкото и българите. Тогава вече въпросният „експерт“ трябва да обясни защо наследниците на стари балканци имат повече „славянски“ гени от българите.
Също така може да каже кога славяните са дошли на Балканите и откъде. След това да видим по-старото ДНК какво е било на Балканите и в „прародината на славяните“.
За „славянското“ ДНК е интересно да се каже, че до момента само един индивид е смятан за „ранен славянин“. Публикуван е през вече далечната 2015 г. Датиран е около 600-900 г. сл. Хр., открит е в Чехия. Само сравнително малка част от ДНК-то е запазено. Защо от 2015 г. досега не са обявени други индивиди за „ранни славяни“ е интересен въпрос, имайки предвид, че според учебниците по история, миграцията на славяните през 6-7 век е била огромна по численост и обхваната територия.
Чешкият „ранен славянин“ е толкова близо генетически до съвременните българи, колкото и до наследниците на романизираните даки:
Бонус – нека сравним с ДНК от днешна Македония от 1000 г. преди Христа
Близостта на ДНК-то на съвременните българи с това от Македония от желязната епоха е много по-голяма, отколкото с всички останки споменати по-горе.
Който не е съгласен, може да сключи облог с мен.
Не обичам празните спорове, предпочитам да обсъждам твърдения, които може да приемем или отхвърлим чрез провеждането на някакъв опит. Твърденията за ДНК-то на българите са такива.
Автохтонният произход на българите никога няма да бъде отхвърлен. Ако някой не е съгласен с мен, съм готов да се обзаложим. Нека се свърже с мен на имейл admin@avtohton.org и ще уточним условията на облога. Например, ако Тодор Чобанов твърди, че останки от Кавказ, от 5-и век или по-рано, ще са по-близо до моето ДНК, отколкото останки от Балканите от 5-и век и по-рано, това е твърдение, което можем да подложим на тест. Наградата за победителя не е нужно да е материална, може да е записване на видео с публично признаване на загубата, например.