В античността познавали Змийския остров в Черно Море като Острова на Ахил и неговите мирмидони, а в Средновековието те са отъждествявани с българи

Този път в блога си искам да пиша за история, без никаква генетика.

Змийският остров в Черно Море в античността е познат като островът на Ахил и мирмидоните. В Средновековието мирмидоните са наричани българи

Преди 500 дни Змийският остров стана световноизвестен заради посланието на украински граничар към руски военен кораб. По-късно фразата се използва по различни поводи, например на билборд в град Днипро.

Въпросният остров се намира в западната част на Черно Море, близо до географската област Бесарабия:

В античността островът е познат като Λευκή/Leukḗ/Бял остров. Също така и като „Островът на Ахил“. Наречен е така от авторите Плиний Стари през 1-ви век сл. Хр., Флавий Ариан и Дионисий Периегет през 2-ри век сл. Хр.

Има една част от българската история, която не влиза в българските учебници по история и историците ни бягат от нея като дявол от тамян

Първото хронологически датируемо споменаване на „българи“ е като известен по целия свят народ, съставляващ византийската илирийска армия. По онова време (505 г.) главен град на областта Илирия е бил Солун. Част от Илирия е била и Тесалия. За мирмидоните, чиито предводител е бил Ахил, се е смятало, че са живеели в Тесалия, която граничила с Македония, в която е Солун.

Скоро след това българите са споменати като част от войската на византиеца Виталиан, който вдига голямо въстание срещу императора през 513-514 г. За това пише и авторът Йоан Малала, починал през 578 г. Той отъждествява българите с мирмидоните:

„И така Ахил заминал заедно с атридите, като водил своя собствена войска от 3000 души, наричани тогава мирмидони, а сега българи.“

Йоан Малала, живял 491-578г.

Интересното е, че Тесалия географски е доста далеч от Змийския остров в Черно Море.

Хрониката на Йоан Малала е преведена на старобългарски по времето на цар Симеон.

В старобългарския превод идентификацията на българите с мирмидоните е запазена.

Виталиан е наречен „тракиец“ от Йоан Малала. Родом от днешна Добруджа, тогавашна провинция Малка Скития. Той е бил военачалник на византийската тракийска армия. В армията влизали хуни и българи, според Малала. Карта на Малка Скития по онова време:

Оказва се, че в рамките на 10 години, в началото на 6-и век, българи са споменати като съставни части на византийските армии на Илирия и Тракия

Това става около век и половина преди предполагаемата „Стара Велика България“, за която пишат автори чак през 9-и век. Още през 6-и век се говори за българи от Малка Скития (Бесарабия) до Илирия (Тесалия). По някаква причина българските историци обръщат огромно внимание на въображаемата „Стара Велика България“ с неизвестно местоположение, но не се интересуват от сведенията на съвременниците на събитията от 6-и век.

През 626 г. българи, авари и склавини от запад и перси от изток обсаждат Константинопол

За което българските историци също избягват да пишат като дявол тамян. Как е възможно българи да обсаждат Константинопол от запад, откъм Тракия, по времето, когато според българските историци те трябва да са били в Кавказ, Централна Азия или най-много северно от Черно Море? И при все това, източници от 7-и век пишат точно за това, един от тях е Георги Пизидийски.

Географските описания на „Стара Велика България“ най-вероятно са свързани с острова на Ахил, като писателите не са били никога в тази област и не са разбрали източниците, които са ползвали

В началото на 9-и век Теофан Изповедник и патриарх Никифор пишат за Стара Велика България. Не е ясно какви извори са ползвали, а Теофан даже пише за деянията на българите на Балканите през 6-и и 7-и век, така че сам си противоречи. Преди тях Анонимият Равенски Космограф пише, че „в Мизия, Тракия и Македония сега българи живеят, които са дошли от споменатата Голяма Скития“.

Какво се е случило, според мен:

• През 6-и век Йорданес пише за българи близо до акацири (acatziri), над Черно Море. С думата „над“ той може да е имал предвид „западно от“, т.е. българите може да ги е поставил западно от Черно Море¹. При всички случаи неговото описание е много съмнително, понеже той описва събитията от 505 г. и 514 г., когато българите са част от византийските илирийски и тракийски армии, но не споменава българи никъде. За Йорданес българите могат да бъдат само врагове на империята. Даже за тези българи, които поставя „над Черно Море“, пише, че са станали известни заради потисничеството на византийците. Тоест, възможно е българи, въстаници с Виталиан, да са се заселили малко по на север, от Малка Скития в Голяма Скития.
• Около 700 г. авторът на Анонимния Равенски Космограф ползва Йорданес като основен източник. Той пише:

В частта на Яфет, син на Ной, която философите наричат Европа, се намират страните, тоест страната, която се нарича Скития, която е изцяло пуста. Тази страна е разположена край северния океански бряг до горепосочените Римфейски планини. Тази страна е известна като далеч и широко най-обширна. Също така е разположена в равнините, които са далеч и широко твърде обширни, и се наричат Хазария, и се нарича Голяма Скития. Тези Хазари, които са описани от Йорданес, той нарича Агазири. През Хазарската страна минават много реки, сред които и най-голямата река, която се нарича Купис.

…

В Тракия, Македония и долната Мизия сега² живеят българите., които са напуснали Голяма Скития, описана по-горе. Тъй като Марцианополис принадлежи към долната Мизия, както ми свидетелства многократно споменатият космограф Йорданес, твърдейки, че император Траян е построил самия град Марцианополис в любов към сестра си Марция. През Марцианополис преминава река, която се нарича Потамия.

И Йорданес, и Анонимният Равенски Космограф споменават град Myrmicion/Мирмикион на брега на Черно Море. Името на този град изглежда е свързано с народа мирмидони.

• В началото на 9-и век Теофан и Никифор ползват Анонимния Равенски Космограф или подобен недостигнал до нас източник. Те не разбират добре какво четат, никога не са виждали тези земи. Самият Анонимен Равенски Космограф също не е виждал никога тези земи, Равена е много далече от тях, той се е осланял на Йорданес, доколкото го е разбирал. Когато Теофан и Никифор описват откъде дошли „уногундурите-българи и котраги“, те пишат за реката Куфис и за хазарите, които покорили тази България. Обясняват наличието на българи и в Италия, и в Панония, и в Мизия, с митична прародина, както е било нормално по онова време. Но идеята къде да поставят прародината географски според мен е дошла от криворазбран Йорданес, предаден през Анонимния Равенски Космограф. Също така е важно е да се отбележи, че според Анонимния Равенски Космограф, около 700 г. българи живеят в Мизия, Тракия и Македония. Теофан и Никифор явно нарочно пишат само за Мизия.

Най-североизточното исторически засвидетелствано местоположение на българи до 9-и век според мен е днешна Бесарабия

„Именникът на българските князе“ споменава, че владетелите преди Исперих са държели княжението от оная страна на Дунава, а Исперих дошъл от тая страна на Дунава. Така че някакво минаване на Дунава от князе е имало. Остава отворен въпросът дали минаването е било в Панония или в Добруджа. Или и двете.

Според „Деянията на св. Димитър Солунски“ Кубер и Мавър са победили аварите в Панония и са се заселили в Македония, понеже подвластният им народ копнеел за бащините си земи. Възможно е да е имало две значителни преминавания на Дунава.

В средата на 19-и век в Бесарабия живеят българи, които не са отделени географски от останалите българи чак до Ниш и Солун, както се вижда на немска етнографска карта от 1847 г.