Излезе дълго очаквана от мен статия. Фокусът в нея е върху генетическата история на сърбите, и покрай тях и върху съседите им. Пре-принт имаше вече повече от 2 години. Причината да очаквам статията беше, че в нея са анализирали ДНК на жители на днешна югоизточна Сърбия, до границата с България, от 9-10 век. По онова време тази област е била част от България.
В крайна сметка статията излезе под заглавие A genetic history of the Balkans from Roman frontier to Slavic migrations.
Защо са интересни българите от 9-10 век
Според официалната българска историография, по онова време в границите на България са живеели поне две коренно различни групи, наречени славяни и прабългари, които имали различна религия, обичаи, гени, езици и т.н. Накратко казано – два много различни народа. Според учебниците, през втората половина на 9-и век тези два народа се покръстили, т.е. религията вече не била пречка за смесени бракове, всички се отказали почти незабавно от обичаите си, управляващият народ решил да забрави езика си, начело с княз Борис и потомците му, и постепенно двата народа взели да се смесват.
Tака представената картинка от българската историография не съответства на историческите извори, което съм описал в своя статия от 2005 г. – Колко народа покръства Борис.
В годините след това се разви генетиката като метод за добиване на познания за миналото, а през 2014 статията A genetic atlas of human admixture history заяви, че съвременните българи могат да се моделират като резултат от смесване със съставни части около 3/4 съвременни кипърци, 1/4 съвременни поляци и 2-3% съвременни орокени (доскорошни езичници от северен Китай). Датираха това смесване от 9-10 век.
През 2015 г. същите автори публикуваха статията The Role of Recent Admixture in Forming the Contemporary West Eurasian Genomic Landscape, където използваха малко по-различни методи и данни, и българите можеше да бъдат моделирани като 49% съвременни арменци и 51% съвременни литовци, а смесването пак беше датирано 9-10 век.
Методите, ползвани от тези две публикации, вече не се ползват, а по-нови методи показаха, че изводите им са били грешни. Но идеята за арменското начало в нас се хареса на един български автор на историческо фентъзи, който се позовава на изводите от публикацията и до ден-днешен.
През 2015 все още имаше съвсем малко данни от палеогенетиката, която направи възможно събирането на ДНК от стари кости. В следващите години се натрупваха все повече данни, но хора с ДНК като на арменци и литовци от територията на България или Балканите от 6-и век и по-късно все още не са открити. И нещо още по-интересно – открити са вече хора с ДНК като на българи от 6-и век и по-рано, от Балканите.
Затова е много интересно да видим какво точно е било положението около периода на покръстването на княз Борис.
Какво показват новопубликуваните данни
Имаме 7 нови проби от 9-10 век от Timacum Minus (други имена: Равна, Кулине, Градище), на около 15 км от днешната граница с България. 2 от тях са братя еднояйчни близнаци, така че ползвах ДНК на само един от тях.
Близнаците се оказват коренно различни от местното население, с гени от югозападна Европа, най-вече днешна Франция, което е описано и в статията.
От останалите 5 проби, 4 са много подобни една на друга. Те са като съвременни българи. Една проба е малко по-различна – като съвременни хървати. 4 от тях са на мъже, 1 е на жена.
Четирите проби, които са подобни едни на други, попадат до съвременни българи на PCA графика (пробата е маркирана с червена звезда и надпис YOU):
Пробата, която е малко по-различна, има по-„северна“ ДНК, попада до съвременни хървати:
Двамата близнаци, които са коренно различни, изглеждат така:
Общи ДНК сегменти с други по-стари проби, Identity by descent
Ако два индивида са близки роднини, те ще имат дълги общи ДНК сегменти. От всичките 7 проби, само една (с ДНК подобна на съвременни българи) има съвпадения с повече от 1-2 други проби, и поставени на карта и филтрирани до началото на 9-и век те изглеждат така:
Не се намират никакви роднини от Източна Европа, с изключение на Балканите и Унгария. Никакви кавказци, никакви балтийци. Всеки може да провери това на сайта mytrueancestry, а ако ме помоли, мога да помогна.
Датиране на смесвания с модерни методи – DATES
В съвременните палеогенетически статии се ползва методът DATES, чрез който можем да видим преди колко поколения е станало някакво смесване. За голямо мое учудване и разочарование, новата статия с пробите от Сърбия не ползва този метод.
Приложих го аз сам. Резултатите са, че скорошно смесване не се открива!
Като крайна (смесена) популация зададох петте балкански индивида от Timacum Minus (Кулине) от 9-10 век, като изключих близнаците с ДНК като от южна Франция.
Като изходни популации зададох:
- Serbia_TimacumSlog, 7 индивида, които са открити на същото място, но около 4-и век, и според публикацията могат да се моделират като наследници на население от желязната епоха от Балканите. От същото място има 3 други индивида с по-различни гени, които изключих.
- CEE_EarlyMedieval, 8 индивида, които имат гени на съвременни източноевропейци, датирани са от 8-9 век, открити са в Австрия, Чехия и Западна Словакия и са сметнати от авторите за предполагаеми ранни славяни.
Резултатът е:
| Според DATES (съвременен алгоритъм за ДНК анализ) | Според българските историци |
| Ако смесване между двете групи е имало, то се е случило 2753 години по-рано, плюс минус 1053 години. Значи в периода 2806 г. пр. Хр. до 700 г. пр. Хр., или в праисторията. | Смесването е в периода 9-10 век, т.е. в рамките на 1-2 поколения. |
По онова време България и Византия граничат с империята на франките на Карл Велики, които завладяват хървати, а племето тимочани е преминавало от българска към франкска власт
Някакви дипломатически отношения с франки могат да се приемат за обяснение за наличието на френска ДНК до река Тимок.
По времето на Карл Велики хърватите стават васали на франките, а един индивид от Кулине има ДНК като на съвременни хървати.
За тимочаните пише Айнхард, прочут биограф на Карл Велики. Дали точно тимочани са живеели в Кулине, не можем да знаем. Но ако е било така, изглежда „славянското племе“ тимочани са имали ДНК на съвременни българи.
Ще знаем повече, когато се натрупат повече проби
Познанията ни за Средновековието и предходните епохи все още са ограничени дотолкова, доколкото имаме публикувани проби. От Румъния нямаме на практика нищо, от Босна нямаме буквално нищо. От северна България имаме една проба от желязната епоха и нищо от ранното Средновековие. От Албания, Гърция, Северна Македония, Черна Гора нямаме нищо от ранното Средновековие, а от южна България имаме една проба.
От Унгария имаме най-много проби, затова там най-често се намират роднини от миналото. Затова и картата с „общи ДНК сегменти“ показва доста роднини от Унгария.
Новата публикация изнася голямо количество информация и има още много какво да се коментира. Следващата ми статия по темата можете да прочетете тук – „Славянското заселване на Балканите“ според генетиката. Новите данни са достъпни на моите карти.