Доц. д-р Тодор Чобанов: траки са били част от империята на Атила. Носим техните гени.

Тодор Чобанов даде в последните дни две интервюта – 1, 2. И за двете интервюта той писа във Фейсбук, че заглавията са от редакциите, не са от него, препоръча да се чете/гледа съдържанието. Аз изслушах съдържанието и реших да обобщя твърденията. Г-н Чобанов е отделил много време да обясни, че имаме тракийски гени, разглежда как са дошли до нас. Думите на г-н Чобанов са с наклонен шрифт. Някои неща г-н Чобанов не ги е казал, явно поради липса на време, затова ги добавям с удебелен шрифт:

• Буквално преди няколко седмици излезе поредната палеогенетична публикация на унгарските ни колеги, която разби няколко некропола по генетични данни и ние виждаме прабългарите там. Как ги виждаме? Благодарение на това, че ние вече имаме няколко много сериозни, добре секвенирани средновековни образци от 2022 г., там има образци от Битоля, Търново, Ряховец, Самоводене и благодарение на тях ние можем да докажем по един доста убедителен начин, че в състава на Атиловата държава безспорно присъстват и българите като един от народите, които са подчинени на Атила. Образците от Битоля, Търново, Ряховец и Самоводене са от 9-12 век. Те са много близки до съвременните албанци, гърци и румънци, все наследници на старо балканско население. Но ние все пак търсим какви са били хората от 5-и век в държавата на Атила. Тогава не е имало албанци, гърци, румънци, така че ние можем да докажем по един доста убедителен начин, че в състава на Атиловата държава са влизали траки.

• Когато Атила умира, обичайна практика е била синовете му да си разпределят племената, като делба. Един от синовете му, Ернак, получава властта над българските племена, започва да се оттегля обратно на изток. В Именника на българските владетели, един домашен, български, много важен паметник, разказващ за ранната българска история, Атила и Ернак са посочени като първите български владетели от рода Дуло. Ернак живеел в днешна Добруджа според единствения извор, споменаващ негово местоположение – Йорданес.¹ В Именника на българските князе наследниците на Ирник „държали княжението на оная страна на Дунава“.

• В Северна България през 7-ми век са напуснати големите градове. Селата обаче не са напуснати. Интересна научна статия от 2019 г. с модерни методи показва, че зърнената реколта през 7-ми век от териториите на източна и западна България никак не намалява, даже леко се увеличава.

• Един византийски хронист съобщава, че при всяко свое идване в ромейските провинции аварите отвличали по 100 000 души население. Нито един източник обаче не споменава това многобройно население да е било избито. Всъщност има източници, които ясно казват, че това късноантично население, водено от българите Кубер и Мавър (определян изрично и като тракиец бес), въстава срещу аварския хаганат, преминава Дунава и се завръща в родината на дедите си България през 7-ми век.

• За разлика от северна, в южна България оцелява късноантичното население. А на юг от Стара Планина са били и Куберовите българи, водени от тракиеца Мавър.

• Да, хора, които са далечни наследници на траките, преминали през една системна романизация, например в Южна България със сигурност по някакъв начин през славяни, през византийско население се вливат след това в българския средновековен етнос, но те нямат културна обвързаност със старите тракийски племена. До към 6-и век се регистрират последните спомени, хора, които казват „бес“, „трак“ по произход, това са последните отгласи от онази античност. Не остана време да спомене, че тракиецът „бес“ Мавър, бивш водач на Куберовите българи, е активен и в началото на 8-и век. Категорично Римската Империя успява да промие в добрия или лошия смисъл на този израз съзнанието на цялото население, те се считат за ромеи. Това е повече от ясно. Така че средновековният български етнос няма съзнанието и няма особена генетична връзка със старото късноантично население, поне в ранната фаза. Така както и средновековният ромейски етнос няма съзнание на елини, средновековните арнаути нямат съзнание на късноантични илирийци, средновековните власи нямат съзнание на късноантични даки, но това по никакъв начин не отменя факта, че имат преобладаващо древнобалкански предци. В български текстове от 10-и век е пояснено, че древните мирмидони, илири, далмати, даки, сега са наричани българи², което си е значителен проблясък на „изчезнало самосъзнание“. В последствие, когато разбира се Крум, Маламир, Пресиан завладяват Плодвид и Родопите, тогава вече започва действително да се включват в средновековния етнос останки, силно романизирани, от старото късноантично население и се променя разбира се тогава генетичният профил, но това е едно вторично явление. Тоест средновековният български геном, представен от образците от Битоля, Търново, Ряховец и Самоводене, от 9-12 век, е на типични българи от тракийски произход, както и населението от държавата на Атила с център в Панония. Местният генетичен произход на българите се потвърждава и от всички съвременни изследвания, правени извън България, които съм разгледал в статията “Различни ли са българите от съседните “автохтонни” народи? За езика, самосъзнанието и гените“.