„Прабългарските“ жени с издължени черепи в Бавария през шести век

Въведение

Доц. д-р Чобанов издаде книга за произхода на прабългарите и постоянно говори по темата по различни медии и събития. Почти всеки път той споменава жените на баварци, живели през 6-и век сл. Хр., чиято ДНК е изследвана и публикувана през 2018 г.

През същата година сайтът science.org публикува статия, насочена към неспециализирани читатели, в която нарича тези жени „български булки“. Връзката между тези жени от Бавария и българките е, че тяхната ДНК е подобна на съвременни българки и румънки.

По някаква много странна логика, която още не съм разбрал, г-н Чобанов обявява „прабългарите“ за генетически кавказци, и едновременно с това обявява тези жени за „прабългарки“.

Тодор Чобанов също така редовно се оплаква, че в България не се обръща достатъчно внимание на баварските булки. За да облекча страданията му, реших в тази статия да им обърна малко повече внимание, в стила на сериозните учени в чужбина.

Какво знаем за баварските булки, накратко

Тези жени са интересни най-вече със своите удължени черепи. Авторите сравняват откритията от Бавария с още няколко проби с удължени черепи от други части на Европа.

Авторите пишат:

Изкуствената деформация на черепа (Artificial cranial deformation, ACD), която е възможна само през ранното детство, е умишлено и постоянно оформяне на главата, извършвано с голямо усилие. В някои общества преоформянето на човешкия череп е било считано за идеал на красотата, докато в същото време може да е служило като знак за статус, благородство или принадлежност към определен клас или група. Въпреки че ACD е световен феномен, практикуван поне до 20-ти век, през късния Римски и ранния Средновековен период в Европа, той е най-известен с асоциацията си с хуните, неясно дефинирана номадска група, смятана за мигрирала в Европа от Азия. Въпреки това, най-ранните доказателства за ACD се появяват в Европа в гробове от 2-ри век сл. Хр. в днешна Румъния, предшестващи предполагаемото хунско нашествие.

Интересно е, че има забележителна разлика в практикуването на ACD на изток и запад от континента: в източноевропейските погребения ACD се среща много по-често [50–80% от черепите в Унгария, спрямо по-малко от 5% в западните гробища] и е еднакво често сред мъже и жени и през всички възрастови групи (Приложение, Фиг. S50–S52). За разлика от това, в баварските погребения от края на 5-ти/началото на 6-ти век сл. Хр. и на други места в Западна Европа, това културно явление е ограничено предимно до възрастни жени, докато при деца и юноши не се наблюдава (Приложение, Фиг. S53). Някои учени предполагат, че тези модели са съвместими с миграция на възрастни жени от Източна Европа или дори Азия към Западна Европа. Въпреки това, асоциираните събирания на гробни дарове за жени на запад с ACD не могат да бъдат ясно различени от погребенията без ACD, което кара други да твърдят, че практиката е културно приета в Западна Европа от източни чужди традиции.

За да изследваме доказателствата за един от тези два сценария, ние произведохме геномни данни за 36 възрастни от двата пола от шест баварски гробища, разположени в рамките на бившата Римска империя около 500 г. сл. Хр. (Фиг. 1Б). Всички проби бяха избрани с ясното намерение да принадлежат към едно поколение, и 14 от тях демонстрираха възможна ACD. Освен това, ние произведохме геномни данни от местен римски войник, както и от четирима индивиди от Източна Европа (включително два деформирани черепа от 4-ти–6-ти век), които може да са служили като източник на произход за хора с ACD, мигриращи на запад.

Какво показват резултатите?

За интересуващите се от подробности препоръчвам да прочетат цялата статия и допълнителните материали, авторите са положили огромен труд да опишат всичко. Тук искам да обърна внимание на няколко точки:

• В допълнителните материали към статията има карти, които много добре показват кога и къде са открити деформирани черепи. Започват от страница 88. Феноменът е бил много широко разпространен и далеч не е бил ограничен до една територия или археологическа култура. Също така се е практикувал доста векове.
• Мъжете от погребенията в Бавария са с ДНК подобна на съвременни северноевропейци, най-вече германци.
• Жените с нормални черепи са с ДНК подобна на съвременни северноевропейци, най-вече германци. Има обаче две изключения, които са с ДНК подобна на съвременни гърци и турци:

• Жените със средно издължени черепи са с ДНК подобна на съвременни германци, с едно изключение – STR_310, която е като съвременна румънка.
• Жените с издължени черепи са разнообразни генетически, но като цяло не са като съвременни германци. Някои от тях са като съвременни балканци, включително българи.

Нито една проба от Бавария няма ДНК подобна на съвременни кавказци.

Някои от жените изглежда са били мигранти от земите на съвременна България. Следователно по това време вече се е бил оформил генетическият ни профил.

Заключение

Г-н Чобанов през живота си не е пуснал някакъв анализ на ДНК, за тази цел разчита на свой колега. Но интересното е, че той дори не е видял лично графиките от публикацията и не е запознат с това каква ДНК имат т.нар. „български булки от Бавария“.

Г-н Чобанов пише книги и дава безброй интервюта, в които обяснява, че съвременните българи били смесица от около 50% кавказки „прабългари“ с гени като съвременни арменци и 50% „славяни“ с гени като съвременни литовци, която се е случила през 9-10 век.

Същевременно говори за жените с удължени черепи от Бавария от 6-ти век, които били прабългарки. А тези жени нямат абсолютно нищо кавказко! Затова предполагам, че той дори не е прочел публикацията за тях. Ако пък я е прочел, значи е чиста проба лъжец.