В последно време чух от различни хора твърдението, че в днешна Украйна се намирали гробове на български ханове, Кубрат и Аспарух. Първоначално си помислих, че става дума за единично сериозно заблуждение, но после проверих – става дума за целенасочени лъжи от страна на българската историческа наука. Например през 2012 г. Николай Овчаров заявява: Гробът на Хан Кубрат е единственият напълно доказан гроб на български владетел.
Веднага могат да бъдат оборени две чисти лъжи от едно такова твърдение:
Погребения не са открити
Открити са съкровища. Ако някой е открил погребение, нека изпрати описание на костите, примерно в коя посока са положени, само един индивид ли е или има и други, и най-добре ще е да се извади ДНК от костите. Кости няма.
Български владетели с титла „хан“ или „кан“ няма
Ако някой знае за такива, нека изпрати източник, от който се вижда, че някой български владетел се е титулувал „хан“ или „кан“. Най-добре ще е, ако източникът е за Кубрат и Аспарух, все пак според видните ни учени имаме запазени техни гробове с множество предмети.
Дори и да нямаме погребения на ханове, дали пък това не са съкровища на владетелите Кубрат и Аспарух?
Няма никакви индикации за това. Хипотезите, че съкровищата са оставени от Кубрат и Аспарух, са много слабо обосновани. Реално нямаме и данни българи да са живели на североизток от Бесарабия, както вече писах в статията „В античността познавали Змийския остров в Черно Море като Острова на Ахил и неговите мирмидони, а в Средновековието те са отъждествявани с българи.“ Имаме два български източника, на които можем да обърнем внимание тук:
- Сказание на пророк Исая, как бе възнесен от ангела до седмото небе, също известно като Български апокрифен летопис. В него четем: Цар Испор царува на българска земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава. Според този източник би трябвало да търсим гроба на Испор цар (отъждествяван с Аспарух) около Дунава.
- Именник на българските князе, неправилно станал известен благодарение на българските историци като „Именник на българските ханове“. В него се споменават князете Курт и Исперих като наследници на Ирник. Ирник често е отъждествяван с Ернак, син на Атила, известен от „Гетика“ на Йорданес, който се заселил в днешна Добруджа с подчинен народ. Курт е отъждествяван с Кубрат, а Исперих с Аспарух от разказите на късните и неточни източници Патриарх Никифор и Теофан Изповедник. Според Именника обаче всички тези князе са „държали княжението“ около Дунава, като Исперих е преминал Дунава.
Единственото „доказателство“ за съкровището от Малая Перещепина като принадлежащо на Кубрат изглежда е, че на този пръстен според някои е изписано „Кубрат“:
Ако някой тук разчита „Кубрат“ или ΧΟΒΡΑΤΟΥ – поздравления. Нито един изследовател не е обявил такова разчитане за сигурно. Според немския археолог Йоахим Вернер, това разчитане е „възможно“, той само го е предложил през 1983 г. на базата на негови археологически тълкувания на съкровищата, не на самия надпис. Неговото предложение изглежда днес е общоприето в България, въпреки нуждата от огромна фантазия за да разпознаем пръстена на „ХОВРАТ“.
Докато за „Кубрат“ имаме „възможно предположение“ на немски археолог, за „Аспарух“ нямаме абсолютно никакви доказателства. Което не пречи на буйното въображение на българите дори да си представя как е изглеждал:
Съответно, по мое мнение, нямаме никакво основание да се присмиваме на македонците, че си измислят история, когато българската е също толкова отдалечена от реалността. Също така аз лично разбирам македонците, когато си направят генетично изследване, видят, че са най-близки до съвременните българи, видят художествените измислици за външния вид на „хановете“ Кубрат и Аспарух, и решат, че българите са заблудени македонци.