В началото беше ДНК…
Не сме идентични генетично с траките. Много по-голям процент е древният български компонент, или прабългарският компонент, в съвременните българи. Разбира се, това се базира на изследвания, които сме направили до момента.
ДЕСИСЛАВА НЕШЕВА В предаването на БНТ Гените на българите, „ИСТОРИЯ.BG“ – 19.12.2022, на 29 минути и 52 секунди
Десислава Нешева, Тодор Чобанов и Светослав Стамов изглежда са тримата българи, които се появяват най-често по телевизии за да обсъждат какво показват данните на ДНК, извлечено от древни останки. По някои въпроси те са добре осведомени. Светослав Стамов дори помага в изпращането на останки за анализ, което заслужава голямо уважение. В някои случаи обаче тези хора на науката развиват теории, нямащи много общо с това, което показва древното ДНК.
Чобанов и Стамов са съгласни с твърдението на Нешева, че имаме най-вече прабългарско ДНК, по други предавания говорят подобни неща. Реших да проверя твърдението, понеже за мен лично то звучеше доста странно. Чел съм публикации на Райк и негови колеги, във всички тях съвременните българи са генетично най-близо до румънци, гърци, албанци, които пък са предимно наследници на старо балканско население. Имам техническите възможности да работя с древно ДНК.
През 2022 лабораторията на Дейвид Райк, за която Десислава Нешева, Тодор Чобанов и Станислав Стамов говорят с голямо уважение в предаването, публикува статията „The genetic history of the Southern Arc: A bridge between West Asia and Europe„. Самият Райк е съавтор. При публикуването на статията, лабораторията публикува и ДНК на много индивиди от територията на днешна Северна Македония и България. ДНК-то може да се свали от тук.
Аз анализирах задълбочено данните и бях много впечатлен от ДНК-то на 13 индивида, обознaчени като популация Macedonia_IA. (IA като Iron Age – желязна епоха). Датирани са от около 6-8 век преди Христа. 5 от тях са открити на две локации в днешно Скопие, 5 са от Плаошник, Охрид, 2 са от Валандово, 1 е от село Водоврати, Неготинско.
Също така бях впечатлен от ДНК-то на 13 индивида от територията на съвременна България, публикувани за пръв път през 2022, в същата статия, обознaчени като популация Bulgaria_EIA (EIA като Early Iron Age – ранножелязна епоха). Те са от Диамандово, Свиленград, Стамболово и най-вече Капитан Андреево, откъдето са 10 останки. Находките са описани в допълнителните материали на статията.
ДНК-то на тези индивиди е много близо до това на съвременните българи. Повече отколкото до всеки друг съвременен народ. Сравних го с помощта на функциите F2, F3, F4, qpf4ratio от ADMIXTOOLS 2 – софтуер, развиван от лабораторията на Дейвид Райк.
Имах следния проблем – когато Нешева, Чобанов и Стамов говорят за ДНК на прабългари, не съм сигурен кои индивиди от базата данни на Райк имат предвид. Спрях се на 3 индивида от района на Кавказ или северно от Кавказ, които Чобанов и Стамов през 2019 обявяват за роднини на прабългарите и днешните българи. В данните на Райк тези 3 индивида са част от популацията, означена като Russia_Alan.SG. Тяхната датировка е около 5-14 век сл. Хр. (много по-скорошни от македонските и тракийските). За да сравня специално тях, смених името на популацията на трите индивида във файла v54.1_HO_public.ind на „Chobanov“.
Добавих и популацията Bulgaria_Medieval, която се състои от 2 индивида от днешна България, датирани около 11-13 век сл. Хр. и публикувани в същата статия от 2022, заедно с индивидите от Охрид, Скопие, Капитан Андреево. Подозирам, че Нешева, Чобанов и Стамов наричат тях също „прабългари“, но не съм сигурен за това.
Резултати от F2 (FST)
Софтуерът ADMIXTOOLS, ползван като основно средство от Райк и колеги, се базира на т.нар. fixation index, наречен също FST или F2 statistic. Код в R за F2 резултати:
pop1="Bulgarian.HO"
pop2=c("Chobanov", "Macedonia_IA", "Bulgaria_EIA", "Bulgaria_Medieval")
f2(data=f2_from_geno(pref=genotype_data, pops=c(pop1, pop2)), pop1=pop1, pop2=pop2)Резултати:
! 464841 SNPs remain after filtering. 328611 are polymorphic.
pop1 pop2 est se
<chr> <chr> <dbl> <dbl>
1 Bulgarian.HO Bulgaria_EIA 0.00649 0.000228
2 Bulgarian.HO Bulgaria_Medieval 0.0446 0.000614
3 Bulgarian.HO Chobanov 0.0677 0.000504
4 Bulgarian.HO Macedonia_IA 0.00596 0.000203Bulgarian.HO е наречена популацията от 10 съвременни българи от Пловдив, която е публикувана през 2014 в статията Ancient human genomes suggest three ancestral
populations for present-day Europeans, където Райк е съавтор.
Колонката est показва резултата за f2 или fst, колонката se (standard error) показва стандартната грешка. При f2 по-високото число означава по-далечно ДНК. 0 означава идентична популация, 1 означава максимално отдалечена популация. То е идентично на FST.
Установяваме, че на базата на висококачествени данни, македонското и тракийското ДНК от желязната епоха е много по-близо до това на днешните българи, в сравнение с т.нар. „прабългарско“.
Ако F2 статистики не Ви говорят нищо…
Няма страшно. Достатъчно е да знаете, че ако сравним популациите на съвременните народи от базата данни на Райк (там липсват северномакедонци и сърби), българите са най-близки генетично до албанци, след това до гърци, след това до румънци. Българите и гагаузите по принцип са много близо генетично, но с гърците сме още по-близо, или поне 10-те индивида от Пловдив са. Гърците пък са най-близки генетично до албанци, след това до българи, румънци, с кипърците са по-далечни роднини отколкото с българите. Този факт е достатъчен да разберете, че ако твърдението на Нешева, подкрепяно от Чобанов и Стамов, е вярно, тогава съвременните гърци имат много повече прабългарско ДНК, отколкото древно балканско ДНК. Това обаче противоречи на всички данни, понеже всички публикации по темата говорят, че гърците са предимно автохтонни, с примеси през времето. Тези примеси между впрочем са подобни на българските. Самият Дейвид Райк е съавтор на статията от 2017-а Genetic origins of the Minoans and Mycenaeans, където пишат:
Modern Greeks resemble the Mycenaeans,
but with some additional dilution of the Early Neolithic ancestry.Превод: съвременните гърци приличат на микенците, но с допълнителни примесвания.
В статията от 2014 Ancient human genomes suggest three ancestral populations for present-day Europeans пък има графика с PCA (Principal Component Analysis) на съвременни европейци и древно ДНК, където се вижда, че българите и гърците са съвсем едни до други и в някои случаи се застъпват:
Възможно ли е българите да имат значително количество древно ДНК от Македония, ако това противоречи на историческите данни?
Това, че българите имат древно ДНК от Македония, по никакъв начин не противоречи на историческите извори. За пръв път името Bolgar се появява в теракотените икони от Виница – плочки, датирани около пети век сл. Хр.
За сравнение, името „албанец“ се споменава за пръв път през 11-и век, което не пречи албанците да са народът с може би най-много старо балканско ДНК.
През 6-7 век сл. Хр. пък са събитията, описани в Чудесата на св. Димитър Солунски:
…в предишните глави ние разказахме отчасти за славяните [склавините] и за аварите. Разказахме и за това, че те опустошиха почти целия Илирик, именно провинциите му: двете Панонии, също и двете Дакии, Дардания, Мизия, Превалитана, Родопа и всички други провинции, а още и Тракия, и земите при Дългата стена край Константинопол, както и останалите градове и селища. Те завлякоха цялото това население в отвъдната земя към Панония, до река Дунав. Главен град на тази провинция някога беше така нареченият Сирмиум. И тъй там, както се каза, споменатият хаган настани целия пленен народ, вече като подвластен нему. Именно оттогава те се смесиха с българи, авари и с останалите племена, родиха им се деца от това смешение и останаха огромен и много голям народ. Всяко дете наследи от баща си вродените качества и влечението на рода към ромейските предели. И както еврейският народ се размножавал в Египет при фараона, така и тук по същия начин, чрез православната вяра и светото и животворящо кръщение, се разрастваше християнското племе. Те си разказваха един на друг за земите на бащите си и взаимно запалваха в сърцата си желание за бягство.
Защото вече бяха изминали около шестдесет години и повече, откакто варварите бяха извършили нападение над родителите им, и ето, появи се там друг, нов народ. Мнозинството от тях бяха станали с течение на времето свободни и хаганът на аварите, като ги смяташе за свой народ, както беше обичай у аварите, постави им за началник Кувер [Кубер]. Той, като научи от някои, които му били по-близки, че този народ копнее за градовете на бащите си, започна да обмисля. После вдигна целия този прокуден ромейски народ заедно с други народи, както е разказано за юдеите в Мойсеевата книга „Изход“, т.е. пришълците тръгнаха заедно с покъщнината и оръжията си. Те се вдигнаха и въстанаха, както казахме, срещу кагана, така че когато самият каган узна, започна да ги преследва. Те влязоха в пет или шест сражения и във всичките той беше победен от тях. Той удари на бягство с останалата си войска и се оттегли по-навътре в северните места. И тъй Кувер премина победоносно казаната река Дунав с целия споменат народ, който беше с него, дойде в нашите земи и завладя Керамисийското (Битолското) поле. Те, като се настаниха там, поискаха да се върнат в родните си градове, главно защото бяха запазили православната си вяра; – едни – в нашия, пазен от мъченика град Солун, други пък – в прещастливия град и царица на градовете, а трети – в останалите градове на Тракия.
По-нататък в Чудесата се говори за Мавър. Ромеите му поверили този народ, Мавър станал негов военачалник. По-късно Мавър се явил при императора и станал византийски началник. Знаем, че този Мавър е съществувал, понеже е запазен негов печат:
Според единия запазен ръкопис на Чудесата, Мавър е българин, понеже разказът за техния опит да превземат Солун е озаглавен „За междуособната война, тайно замислена срещу нашия град от българите Мавър и Кубер“. Същевременно същият Мавър е бес, т.е. тракиец, според Теофан Изповедник.
В заключение
Най-новите технологии, анализиращи най-новите данни, които получаваме, потвърждават данните, които имаме от векове от историческите източници. Кога българските учебници ще отразят тези данни остава отворен въпрос.
Никола Църцаров, декември 2022